СВЀДОК, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Свидетел. Писмоносецът ми подава / често драго писъмце – / тичам в близката дъбрава / без сведоци да поглъщам / ароматни редове, / в него тебе да прегръщам, / теб и мойте бленове... Ив. Вазов, Събр. съч. ІV, 1976, 336. – Има ли за ова сведоци, за което пишеш? – Времената ми са сведоци, сладкий брате, които явно доказуват, защо где дело ся окончава, тамо много кое какви разговори не поможуват... Й. Хаджиконстантинов-Джинот, БС, 138. Като са станали много грешки и са осъждани много невинни хорица, турското правителство беше наредило, щото всеки свидетел да земе от старешината свидетелство, какво е честен и може да му се вярва. Без такова свидетелство не го зима за сведок. ЖСт, 1907, кн. 6, 224. Не ся хвали никому за стореното си добро, но нека ти бъде сам Бог сведок на тая красна добродетел. А. Петрович, ЦМ (превод), 36.
2. Сватовник като обредно лице в българската народна сватба (Н. Геров, РБЯ).