СВЀЖА. Вж. свезвам.
СВЕЖÀ, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. Поет. Освежавам. Вятърът утихна, но надеждата остана. Като вятъра тя сега свежеше сърцата им. П. Вежинов, ДБ, 243. Тя [водата] свежи човешките уста, пресъхнали от хорско бездушие. Ив. Коларов, Е, 15. Водата е светла. Русалка ли вика, / или пролетта тая вечер свежи? Мл. Исаев, ПЗВ, 27. свежа се страд.