СВЕКЪ̀РВА ж. Майката на съпруга, на мъжа, по отношение на жена му, снахата. Тя е свекърва. Нея ще тачи и почита и за сичко до нея ще се допитва. Т. Влайков, Съч. II, 260. Катя се усмихна: най-хубаво е у дома, при детето. Вярно, свекървата винаги е недоволна от нещо, но тя е свикнала. М. Грубешлиева, ПП, 14. Генковица: – Генко върна ли се, свекърво? Баба Кита: – Не, снахо! Ц. Церковски, ТЗ, 5. – Прощавай, мамо, прощавай, / теб съм досега слушала, / сега свекърва ще слушам. Нар. пес., СбВСтТ, 155. Свекървата забравя, че и тя била някога снаха. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 106.