СВЀКЪРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на свекър, принадлежи на свекър. Ами вечерите? Онези дълги, безкрайни вечери в свекъровия дом като невеста без жених? Тъй дочака тя Атанас. Н. Каралиева, Н, 140. Затова мъчили Добра: да им каже бащиното си и свекъровото имане, че да го вземат и си купят оръжие, та да мъстят на поробителите. Сл. Драгански, К, 118. Когато Слава дошла в свекъровата си къща и когато чула, че свекърва ѝ говори със синът си, то се запряла пред вратата. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 371.
2. Като същ. свекърови мн. Диал. Домът и семейството на свекър; свекрови.