СВЕРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сверявам и от сверявам се. Грешка може да се допусне от неправилно пренасяне на някои числа. Налага се тогава повторно изчитане и сверяване на сведенията от въпросниците. Л. Станев и др., ОТС, 84-85. В случаите, когато документите се подават от пълномощник, той е задължен да предостави заверено от кандидата копие от личната карта на физическото лице за сверяване на данните. ДВ, 2010, бр. 43, 78. До днес са изследвани негативите на повече от 90 милиона изображения на звезди! Сверяването на всеки чифт плаки продължава три седмици. К, 1971, кн. 1, 15.