СВЕСТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; свестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя или помагам на някого да си възвърне съзнанието след прилошаване или припадък; опомням. – Кака Рада е много зле. Както си стояла на миндера, прилошало ѝ. Съседки се събрали при нея, свестяват я. А. Каменова, ХГ, 245. Когато дойдох на себе си, бях целият мокър. Нашите ме намерили паднал пред портата и ме свестили с вода. Г. Белев, ПЕМ, 88. Иванка процепи утринната тишина, олюля се и се строполи на тревата. Пенко се спусна да я свестява. П. Здравков, НД, 243. Куцар: – Завъртях го и – пух! на земята... Взе да рита... като заклано пиле. Не умря, ама едвам го свестиха. Поливаха го с вода, разтриваха го. Й. Йовков, А, 13.
2. За действие, храна, вещество и др. – спомагам някой да си възвърне съзнанието след прилошаване, припадък или да възстанови нормалното си състояние, физическите си сили след преумора, изтощение и др. В стаята всичко: и ученици, и чинове, и печка, и черна дъска – се сляха в едно тъмно петно. Нищо друго не виждах пред себе си. Но студена въздушна струя като че ме свести. Кр. Григоров, ОНУ, 5-6. Взех сняг и започнах силно да търкам ръцете и краката им [на децата], които бяха премръзнали. Най-после едното момче се събуди. Скоро се събуди и другото момче. Веднага им дадох да пият горещ чай. Чаят съвсем ги свести, но едва след няколко минути те ме познаха. К. Калчев, УЧС, 20. Разровиха, изтеглиха Огнянова. Той беше безжизнен, месата му – вдървени. – Трийте го, братя – извика Остена и сам захвана да трие със сняг лицето, ръцете, гърдите. Силното търкане скоро го свести. Ив. Вазов, Съч. XXII, 203.
3. Правя някой да възвърне нормалното си душевно състояние след силно преживяване или задрямване, сън, като го извеждам от обхваналата го моментна замаяност, унес, смущение, вцепенение и под.; опомням, окопитвам. Цяла нощ Борчо не заспа да чака под прозореца на здравния дом. С разсъмването някой открехна крайния прозорец; той се стресна, неразбрал в първия миг защо е седнал на това стъпало. Един глас от горния етаж начаса го свести: – Зет ще те гледа, мома си имаш! Н. Нинов, ЕШО, 43. В Търговска улица движението беше по-голямо. Един подуенски шоп беше се заплеснал смаян в хубавия моден господин, окачен при вратата на дрехарския магазин на Йерохама. Един стражар го дръпна за рамото, за да го свести от това захласване, и му каза, че мястото му не е тука. Ив. Вазов, Съч. Х, 5.
4. Прен. Въздействам, помагам на някого да стане разумен, да осъзнае социалното си положение, националната си принадлежност или грешките и заблудите си, отклонявам го от неразумна постъпка, лошо или неправилно поведение и под.; опомням, вразумявам, освестявам. Той се погрижи чрез уреждане библиотека, чрез вечерно училище да свести и събуди хората. Т. Влайков, РП I, 156-157. – Ти, дядо попе, и ти, учителю, които сте на село, настойте с речи и примери да го [селянина] свестите и вразумите, да му покажете що е добро и що е зло. Лет., 1871, 172-173. С разни наставления, с доказателства, а понякога и с укоряване той [Паисий] се старае да свести тези загубени българе, или както той ги нарича – отцеругатели. ПСп, 1871, кн. 4, 12. За да ся избави [народът] от тях [суеверията], както и от заблужденията си, трябва и длъжно е народното священство да ся старае да изкоренява и да свестява простодушният ни народ. З. Петров и др., ЧБ (превод), 264. свестявам се, свестя се страд. Не е лесно да се свестяват отровени хора. Цв. Минков, МЗ, 191.
СВЕСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; свестя̀ се св., непрех. 1. Възвръщам съзнанието си след прилошаване или припадък; съвземам се, опомням се. Елка го [Стан] гледа втренчено и пита: – Бате, аз съм... познаваш ли ме... – Елке, ти ли си... Устните му едвам се движат, гласът му е отпаднал, но той се опомва, свестява се напълно. – Ох, зле ми е, Елке. Г. Райчев, Избр. съч. I, 115. – Попръскали го [бае Митар] със светена вода, та се свестил. М. Георгиев, Избр. разк., 109. Изгубих съзнание и едва на другия ден се свестих. П. Росен, ВПШ, 111. Някакъв войник хвърля ръчна бомба. От детонацията Личо изхвърчава на другия край на плевнята, но бързо се свестил. К. Георгиев, ВБ, 66. След 3 часа усилия от страна на карантинния лекар избавеният удавник се свести. У, 1911, бр. 244, 3. Като ся свести, той повъртя насам-натам мътните си очи. В. Друмев, НФ, 42.
2. Възвръщам, възстановявам нормалното си състояние, физическите си сили след преумора, изтощение и др.; съвземам се. Той се упъти несъзнателно към тъмната река, помръзнала по края. – А, Бръчков! Що дириш тука? Но ти си вкочанясал. Владиков повлече Бръчкова към ближното кафене. Бръчков изпи чая и се свести. Ив. Вазов, Съч. VI, 45.
3. Възвръщам нормалното си душевно състояние след силно преживяване или задрямване, сън, излизам от обхваналата ме моментна замаяност, унес, смущение, вцепенение и под.; съвземам се, опомням се, окопитвам се. Една каменна полукръгла ограда... и Ниагарският водопад! Ето го!!... Много минути се изминаха, догдето ние се свестихме! Всички наблюдатели бяха вцепенени. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Видят ли го да се зададе, овчарчетата замръзваха на местата си. Някое изпускаше захапаното парче хляб, а ония, които по-скоро се свестяват от вцепенението, драсваха да бягат. Кр. Григоров, ОНУ, 54. Спрял си се ти до вратата, търкаш си очите и не можеш да се свестиш и да разбереш сън ли е това, или наяве. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 235. ● „Догдето Европа да се свести от тоя нов български удар, Алеко ще да брои вече няколко недели князуване.“ С. Радев, ССБ II, 574.
4. Прен. Ставам разумен, осъзнавам социалното си положение, националната си принадлежност или грешките и заблудите си, отказвам се от неразумна постъпка, лошо или неправилно поведение и под.; опомням се, вразумявам се. Галианов обаждаше за изключването му от гимназията. Но може би туй нещастие да му бъде за добро, той може да се свести и да погледне по-здраво на положението си. Ив. Вазов, Съч. IX, 70. Найден: – Един от двамата ни да напусне селото или да умре – това искам аз! Добри: – Майстор Найдене, свести се, тия думи не приличат на християнин. Р. Стоянов, М, 31. – На теб ли остана света да оправяш, бре чедо. Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си. Ал. Константинов, Съч., 244. Да им [на мъжете си] разкажем как гладуваме, как се подиграват с нас. Дано се свестят тогава, дано се престрашат, че да грабнат пушките, та тук! Време е за всичко сметка да се потърси! Бълг., 1902, бр. 455, 3.
◊ Свестявам си / свестя си душата; свестявам / свестя душа. Диал. Съвземам се, окопитвам се след преумора, уплаха, душевно напрежение и др. Само над кладенеца се е навела една прегърбена слива, чегато да показва на жадните и изгореле за студена водица хора дека могат да си свестят душата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. – Уморих се, да му се не види – въздиша баба Мара. – Я дай да седнеме малко да свестим душа – и се отпуска почти безсилна на поляната край пътя. Е. Огнянова, НШ, 84. Умрях и се свестих. Диал. Преживях силно душевно вълнение.
СВЕСТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; свестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Известявам; осведомявам, уведомявам, съобщавам. – Свестяват из Белград: Нашите са оттеглиха на дясната страна на р. Дрина, която е толкоз дотекла, щото може би да разкъса мостовете. НБ, 1876, бр. 32, 126. свестявам се, свестя се страд.