СВЀТВАМ, -аш, несв.; свèтна, -еш, мин. св. свèтнах, прич. мин. страд. свèтнат, св. 1. Непрех. Започвам да светя (в 1, 4 и 5 знач.). Небето се зазвезди. Светна и луната. Ст. Станчев, ПЯС, 20. Балканът потъмня и над него светнаха звезди. Й. Йовков, Съч. II, 1989, 59. Но като стигат до неговата къща, гледат – тъмно, провикват се, лампата светва веднага, те изчакват на улицата да излезе Адем, той се е успал. Г. Янев, СГ, 245. Стотиците прозорчета на каютите светват едно след друго и приемат последните пасажери. Ив. Мирски, ПДЗ, 136. Светна огън. Бухнаха игриви пламъци. Елин Пелин, Съч. I, 7. Въздушната струя лизваше въгленчетата, те светваха по-силно, припламваха, разгаряха се. П. Проданов, С, 79. Светофарът светна червено. ● Безл. Светна зелено и колите потеглиха.
2. Непрех. За светлина – появявам се за кратко веднъж или няколко пъти по веднъж. Светваха светкавици, забоботи гръм и трясна надалеч. Й. Йовков, ВАХ, 184. Светна мълния. Светлина огря дядовата Харитонова килия. А. Каралийчев, ПГ, 19. После излязоха вълни облаци от край до край на кръгозора и сянката им премина над земята, но пак между вълните светваше слънце. А. Дончев, САСТ III, 103. Тези пламъчета, които светват и гаснат! Нима не познаваш метана? П. Бобев, К, 27. Из храсталаците светваха и угасваха безброй светулки. Д. Калфов, Избр. разк., 218. Прозорецът многократно светва и угасва. ● Остар. За гръм, гърмеж. Гърмежът светна и екна оглушително в тишината. Д. Талев, ЖС, 435. Вън изщрака затвор на пушка, светна изстрел. Ем. Станев, ИК III, 255. Светна гърмеж и усетих, че нещо ме парна по рамото. Й. Йовков, ВАХ, 100-102. Ей светна / гръм из прозореца. П. П. Славейков, КП ч. III, 124. ● Обр. – Написах за Лихтенфелд... – измънка той. – Как за Лихтенфелд?… – В очите на фон Гайер светна мълния. Д. Димов, Т, 518-519. – Така ви искам да стреляте! – светна огънче в очите на Ивайло Петров. За пръв път от вчера следобед насам. М. Ботунски, РД I, 300. // Обикн. с предл. с и същ. фарове. Включвам веднъж или няколко пъти по веднъж фарове на кола и под., за да дам знак на някого; присветвам. Вратата на сервиза беше отворена и вътре се виждаше някаква кола, вкарана на заден ход. Шофьорът светна с фаровете два пъти. В същия миг примигнаха и предните фарове на колата в гаража – сигналът беше приет и другият шофьор показваше, че е заел позиция. Ив. Златарски, МП (превод), 724. // Само безл. светва, светне. Появява се за кратко светлина или светкавица. Аго угаси всичко до последната искра. Почака, погледа – никъде не светваше. Й. Йовков, АМГ, 49. – Пст – даде знак Реджо. Над село светна. От Дашковата урва полетя огън. Мъжете се свиха. Г. Алексиев, ДЦ, 111. „Огън, бий!“ Светна. Чуха се гърмежи. К. Митев, ПБ, 318. Доде не светне, не гръмва. Послов.
3. Прех. Включвам осветително тяло към електрически източник, правя да започне да свети (в 1 знач.); запалвам. Противоп. загасявам, изгасявам, изгасвам2, угасявам. Светнах настолната лампа. Бл. Димитрова, ПКС, 332. Слязох на долния етаж и отворих вратата на недовършеното ни мазе. Протегнах ръка, дръпнах шнура и светнах крушката. (превод) Класа, 2009, бр. 552, 26.
4. Непрех. Правя да стане светло някъде, като включвам, запалвам осветително тяло и под. Въведе турците вътре и светна. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 188. Пазачът потъна в шумака. Светна с батерийно фенерче. Цв. Ангелов, ЧД, 83. Без да светва, той вървеше по познатите стълби. Д. Кисьов, Щ, 355. Не бива да светваме. Опипом, с прострени ръце отиде до прозореца и се загледа. В. Андреев. ПР, 173. Разрови огнището и малки въгленчета заблещукаха в пепелта. Той взе една разпалена главня и светна към полицата. Ст. Даскалов, ПЯ, 12. – Борина немах да светна, / темница беше, не видох. Нар. пес., СбБрМ, 439.
5. Само безл. светва, светне. Става светло навън (при настъпване на деня) или в някакво пространство (от появата на светлина или осветление); просветва. Съвсем светна и из всички шатри се заизмъкваха сънени хора. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 484. Но ето, на изток светна. Алена ивица загоря над черната линия на полето. Й. Йовков, ВАХ, 193. Запалва фитила на лампата и в собата светва. К. Калчев, ПИЖ, 12. Как не се намери някой да изсече гората, та да светне наоколо. Д. Фучеджиев, Р, 148. Безкрайна нощ. Ту като в рог мрачи, / ту светне. К. Xристов, ЧБ, 279. Кръстника се пробуди: навън беше светнало. Ил. Блъсков, ЗК, 188. ● Обр. Светна и в душата на бай Пешо / .. / Затова говори като мелница: / – Дума няма, хубаво, добре е! Ас. Босев, СЦС, 131-132.
6. Непрех. Ставам светъл или осветен от появила се светлина. Небето светва от пожара. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 146. Слънцето се издигна и напече. Бистрата синева на небето избледня, а равнината светна и се ширна далечна и безкрайна. И. Петров, НЛ, 255-256. В късите мигове на експлозиите бойците виждаха как фантастично светват горичките. П. Вежинов, ВР, 123. ● Обр. Как тихо Витоша / сне тънкото си було от мъгла / и светна цяла разсъблечена / по синьото небе / за първи път! Д. Габе, С, 169. // Прен. За небе – ставам ясен, изчиствам се от облаци, мъгла; просветвам, просветлявам1. Когато слязоха на брега, валеше слаб, светъл дъждец, но скоро облаците се разкъсаха и над тях светна чистото небе. П. Вежинов, СП 1980, 61. – Ти, южняко, прибери се! / А напролет, кога светнат / ясни, ширни небеса, / ти наново ела тука / и направи чудеса! Елин Пелин, ПБ, 107. // Прен. За зора, утро – настъпвам3, наставам1, огрявам2, изгрявам1. В ореховата гора светна ранната зора. АнтПБП, 290. – Ти чувал ли си как в тъмна нощ се свлича каменна лавина? Какво искаш – да светне утро ли, та да видиш как планината се свлича? Не ти ли стига грохотът с искрите? Степта се търкаля към нас! А. Дончев, САСТ II, 171.
7. Непрех. За блестящ, лъскав и обикн. метален предмет – отразявам ярка светлина; блясвам, грейвам. В ръката му светна нанизът пендари и сред тях грейна като месечина голямата махмудия. Д. Спространов, ОП, 117. Маръндаков отиде и го взе – портфейл. Отвори го – вътре светна купчина злато. Й. Йовков, ЖС 1935, 142. На големия му [на великана] пръст светна един златен пръстен. А. Каралийчев, СбX, 97. В светлината на следващата светкавица Христакиев видя оголеното ѝ бедро, токата на жартиера, която светна върху мургавата плът. Ем. Станев, ИК III и IV, 361. Между колоните светнаха бронзовите шини на една колесница, изкована от ръката на изтънчен майстор. А. Каралийчев, ПГ, 81-82.
8. Непрех. Прен. Изпъквам, откроявам се, проличавам някъде (обикн. на тъмен фон) с ярките си, чисти бои, тонове, със светлия си цвят, с отблясък или със свежестта си. Слънце пак огрява и сред зеленината на високите жита – светват тук-таме жълтеникави петна: сигурен белег, че жътва иде. Й. Йовков, ВАХ, 179. Влакът за Сан Пауло оставя зад себе си сивите покрайнини на Рио, из които само тук-там светва с провинциално кокетство някоя къщица. Св. Минков, ДА, 76. Между клоните на дърветата се показа новата луна – между дънерите светнаха стените на параклисчето. П. Вежинов, ЗНН, 152. Гората не беше много едра, не беше много гъста; често из нея светваха неравни обгорели полянки. Ил. Волен, НС, 59. Плисне дъжд, светнат листата на дръвчетата. С. Северняк, ИРЕ, 355.
9. Непрех. Прен. Обикн. св. За място, пространство – ставам чист и подреден и придобивам светъл, приветлив и приятен вид; грейвам, блясвам, просветвам. Не е за него тая работа. Там трябва да влезе млад човек, да светне магазинът, всичко да има в него. Б. Несторов, СР, 37. – Я виж какво е уредено, светнала е къщата. А. Каменова, ХГ, 66. Стягайте се здраво – / да ни светне клуба! / И след час стенвестник / грейна на стената. Ас. Босев, ДО, 11.
10. Непрех. Прен. Ставам чист, с ярки тонове или блясък; заблестявам, блесвам. – Пак ли за килима? Нели го газихте в снега за Божик? – Àко, àко… Да светне още повеке. На чисто и шарено да стъпи дедо Иван. Д. Талев, ПК, 615-616. Извикани бяха бояджии. Купиха най-чиста бяла вар. Стените се минаха с четките по пет пъти и двете отделения светнаха. О. Василев, ЖБ, 421. Най-напред се залови за плуга, хванал тук-таме ръжда. С газ го маза, стърга го и докато не светна, не го остави. Ст. Марков, ДБ, 498. Всички [ученици] заедно се заловихме и почистихме грижливо всички покъщнини, помагала, подове, стени, прозорци, врати… Стаята ни светна... ПП, 1925, кн. 2, 67. Изпраните дрехи светват от чистота. ● Безл. – Влез, влез. Ела да се качим горе. Пък какво сте изчистили, светнало е. А. Каменова, ХГ, 19.
11. Непрех. Прен. За човек – придобивам ведро, радостно изражение; просветвам, просветлявам1, грейвам, просиявам. Владко става, взема картичката, познава почерка и цял светва. К. Константинов, СЧЗ, 11. Гостът седна. – Печатаме – изпревари въпроса му Софроний. – Печатаме българската книга! – и светна цял. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 419. – Вие сте очарователна жена, Мери! – Наистина ли? – светва опечалената. Б. Райнов, ГН, 140. И ненадейно бликват сили скрити / в душата му. Той светва цял. К. Христов, ЧБ, 99.
12. Непрех. Прен. За лице, очи, поглед – изведнъж се променям и започвам да излъчвам светлина, блясък като изражение на внезапно избликнало чувство, обикн. на радост, щастие; блясвам, грейвам, просиявам, просветлявам1. Много живо разказваше старецът за тези къщи и тогава светваше лицето му и очите му засияваха и той се връщаше към своята отколешна младост. Н. Тодоров, МИ, 87. В този миг клюкарките съгледаха Гавар, който излизаше замислен от павилиона за морска риба. Очите им светнаха от трескава възбуда и трите жени мълчаливо се спогледаха. Д. Попова, Избр. тв II (превод), 577. Непознатият се обърна изведнъж, но тозчас лицето му светна и като протегна и двете си ръце, извика: – О, Методи, ти ли си? Здравей! Й. Йовков, ПГ, 6. Неговът тих, угаснал поглед тогава светваше, физиономията му се оживяваше от странна изразителност. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІV, 1977, 305. Една вечер намазах обувките с боя и отдолу, и отгоре. Сутринта татко се разходи по килима обут. Мама ме изгледа с маслинените си очи и аз видях как те светнаха от гняв и болка. А. Желязкова и др., ИНС, 72. // За чувство, настроение и под. или за усмивка, сълзи – изведнъж се появявам, изписвам се на лицето, в очите, в изражението; блясвам. В очите му светна гняв. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV, 1978, 309. Променен до неузнаваемост е, кога дойдат у нас гости. И тогава в неговите очи светва пак радост. Т. Влайков, Пр І, 75. Като разбра, че се намират някъде към Балчик, в погледа му светна учудване. П. Вежинов, ДБ, 106. Ще светне ярост в моите очи. Н. Вапцаров, Съч. 1971, 136. Няма вик. Няма болка. Ни мисли тревожни. / На лицето ти светва една глупава радост. Р. Ралин, Избр. тв І, 30. Навъсените вежди на дяда Давида се раздипляха и под краищата на ястъклиите му мустаци светваше усмивка. Й. Йовков, Съч. I, 1989, 511. – Знаете – дигна глава той и в очите му отново светна усмивка, – аз имам син, петгодишен син. К. Константинов, Избр. разк., 113-114. Един ден дойде твърде кахърен и ни каза: – Знаете ли? Нашия халосник го изпъдили из Одеската гимназия! По очите му светнаха сълзи. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІІ, 1976, 409.
13. Непрех. Прен. В съчет. с непряко допълнение за лице или с предл. в и същ. глава и под. За мисъл, идея и под. – изведнъж се появявам, ставам явен, ярко проличавам; блясвам, просветвам, проблясвам. В недълбокия ум на шопа бе светнала внезапно една ясна и ужасна мисъл: че Стремски извлачаше полицията из Пловдив, а харамиите отиваха да убият не шпионина, а неговът приятел и благодетел. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 225. Внезапно наскочих на едно откритие, което досега не е идвало в главата ми и което ми светна като истинско откровение. Н. Попфилипов, РЛ, 102. След като книгата е вече написана и отпечатана, някой потаен спомен светва неочаквано в съзнанието ни и слага началото на нови страници. Св. Минков, ДА, 115. Нонин почувствува, че още я [Славка] обича. Но тя сега беше далечна и чужда. Мисълта да я грабне, пак светна в ума му. Елин Пелин, Съч. І, 148.
14. Непрех. Прен. За истина, факт – разкривам се, ставам явен, очевиден. – Ами помните ли как заптиетата одухаха към Орханието, когато светнаха нашите работи? М. Кънчев, В, 291. – От онзи ден, Теофиле, кога те поруган изгониха от Преслав – и с камъни те биха, за да не носиш смут, пред мене светна горестната орис на царството. Н. Райнов, ВДБ, 86. ● Обр. Придумай стария и прибавете / земицата към кооператива: / .. / То изведнъж и там не ще да рукне / масло и мед, но скоро плодовете / от дружния ви честен труд ще светнат. Ив. Бурин, ПТ, 50-51.
15. Прех. Жарг. Обяснявам на някого нещо или го осведомявам за нещо, което той не знае или за което не се е сетил; осветявам1. – Та слушай сега! За тая новина ни светнаха днес и натиснах момчетата за малко разследване, колкото да вмъкнем сензацията на първа страница утре, но ще имаме нужда от сериозен криминален репортер да следи развоя на нещата… – Какво толкова голямо се е случило? – Масова смърт, човече! Е. Павлова, БЛ, 149. Откъде ли са взели новите и старите милионери натрупания милиард? Може след години от прокуратурата да ни светнат по въпроса. Но засега нашите милионери са недосегаеми. НЗЗ, 2011, бр. 20, 6.
16. Прех. Жарг. Обикн. с предл. с. Удрям силно или уцелвам човек или животно с нещо. На него [горския] това му е работата – да пази баира да не се сече, пàшата да не се пасе и току-виж светнал го някой с нож или куршум. Н. Хайтов, ДР, 4. Речи му нещо лошо, ще те светне с патерицата по главата, че ще ти изтече петмезът. Чудомир, Съч. ІІ, 152. По едно време чух как кучето изквича силно и разбрах, че пъдарят го е светнал с някой камък по главата. К. Калчев, ПИЖ, 79. – Щом патакламата е неизбежна, ще удряш пръв! Светни го изневиделица, пусни му кръвчица, изплаши го. Б. Райнов, НН, 311. По-старият [пазач] и аз чух, че бил много откачен. Щом и по хора е стрелял, колко му е да ни светне и нас. Все един ден ще уцели някого. А. Каспарян и др., ПЧ, 236. // За движещ се предмет – удрям силно човек или животно. Един силен лакът го блъсна в гърдите, сетне тежка, подкована обувка го светна по бедрото. На Кикиридката изскочиха свитки от очите. Г. Караславов, Избр. съч. III, 226. Шушумишкин в яда си грабна един камък, вдигна го, но той се хързулна из ръцете му, светна го по палеца, та Шушумишкин извряка. Ал. Томов, П, 27. Като играли на футбол, топката го светнала по главата, затова има цицина. ● Обр. Умрял е той в кръчмата. / Виното го светнало в главата! П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 226.
17. Прех. Обикн. св. Жарг. Поставям, налагам (глоба, наказание и др.). – Кой ви е разрешил днес да се работи? – Дядо Пенчо от Дойренци! – рече Ицо. – Но дядо ти Пенчо няма да отговаря, ако стане нещо, а аз! – изпъчи се човечето. – Като ви светна една глоба сега, ще видите! Кл. Цачев, В, 106. Светнали му още една двойка по математика.
18. Непрех. Обикн. св. Диал. Отслабвам много, ставам много блед. А пък оня е председателят на Отечествения фронт в града! Познат ми е. Да видиш какъв е светнал – само кожа и кокали. А. Каралийчев, НЗ, 78. – Гледай го как е светнал. Мощи – живи мощи. Д. Калфов, Избр. разк., 196.
19. Прех. Диал. Обикн. св. Пия, изпия бързо, набързо алкохолна напитка; гаврътвам, удрям, люсвам3. Той пое делвата от мене и на едно вдигане светна половината. Т. Влайков, БСК II, 181. Ех, у нас винце, половин лев оката, като му светнеш една окица – тука ли си!... Ал. Константинов, БГ, 46-47. Светни му още една чаша. Н. Геров, РБЯ V, 141. светвам се, светна се страд. от светвам в 3, 16, 17 и 19 знач. Отказа по-скоро неискрената покана за чай на Яков. Поиска също да не се светва лампата. Ив. Атанасов, ПО (превод), 142. светвам си, светна си възвр. от светвам в 4 знач. Съдията затръшва пътната врата, минава в тъмното през двора, напипва разкривената дървена стълбица и драсва кибрит да си светне по пътя. К. Константинов, ПЗ, 92. – Хайде да се навечеряме, докато е видело. И газта ни се е свършила, няма с какво да си светнем. Г. Караславов, Тат., 40. Нямаха с какво хората да си светнат. Газ, необмитена, отпускана само за вършачкаджиите, можеха да им доставят те скъпо и прескъпо. Ст. Даскалов, СД, 261. светва се, светне се безл. от светвам в 4 знач.
СВЀТВА МИ несв.; свèтне ми св., непрех. 1. Става ми по-леко, по-добре, получавам физическо или психическо облекчение; олеква ми, просветва ми. – Лоша болест, чедо, невярна болест! Едвам тази заран ми посветна малко пред очите, светна ми леко и ми се прияде пилешка трътка. Чудомир, Избр. пр, 216. – Ей тъй – като видя череша, клей, листа – светва ми. Й. Йовков, ОЧ, 131. – Трябва да се махна нанякъде, та да ви светне и да заживеете тогава хубав живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 276. От твойта само реч в душа ми светва, / тя мой живот е. К. Xристов, В, 16.
2. Жарг. Сещам се или проумявам, осъзнавам нещо; просветва ми. Като ми светна, че може да се разболея, не излязох, останах вкъщи.
СВЀТВА СЕ несв.; свèтне се св. 1. Безл. Святка веднъж или няколко пъти по веднъж; светва. Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Закапаха едри капки дъжд, светна се и се изгърмя. Ив. Вазов, Съч. XII, 134. – Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дуварът. Н. Хайтов, ПП, 133. Ей рязко светва се и глухо гръм / из тъмни облаци се изтъркалва. К. Христов, ПХ (превод), 62. Из ясно съ [се] е светнало. СбНУ ХLVI, 45.
2. Непрех. Остар. и диал. Светвам (в 1 и 2 знач.). Другаде беше вече ден, нъ тука еще тъмна нощ. Тогава се светнал огън и с него заедно ся пръснал страшен смрад. Лет., 1874, 116-117. Като тичаше тъй силно, една светкавица изведнъж се светна и му осветли пътят, дето вървеше. ИЗ 1874-1881, 103.
◊ Звезди (искри) ми светват / светнат пред очите. Разг. Виждам, привиждат ми се светли петна поради силна болка, обикн. от ненадеен и силен удар. По едно време, като изплющя един камшик по врата ми – звезди ми светнаха пред очите. Ал. Константинов, Съч., 292. Светва ми / светне ми пред очите; светва / светне пред очите на някого. Разг.; Светва ми / светне ми на очите. Остар. Обикн. в св. 1. Олеква ми, почувствам голямо облекчение и радост поради освобождаване от някаква голяма грижа, беда или от някаква силна болка. Изтече учебната година и аз се родих! Олекна ми на душата. Светна ми пред очите! Н. Каралиев, Н, 20. Хората посяха и пожънаха, поразвъдиха говеда, овци, светна им пред очите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 322. Усеща, като че някакъв товар се снема от неговите плещи. И пред очите му светва. Т. Влайков, Пр I, 93. 2. Изведнъж разбирам, проумявам нещо, става ми ясно. – Така значи, ходиш със Светлана! Едва тогава пред очите ми светна. Пред мене стоеше русокоса жена по пеньоар. Д. Дублев, ПП, 9-10. Най-после според противословни някои отговори, които ми правеше, светна ми на очите, и аз познах, че той ме лъже. Св. Миларов, СЦТ, 197. Светва ми / светне ми червена лампичка (лампа). Разг. От нещо казано, видяно и под. получавам знак, стигам до заключение, че трябва да обърна внимание на нещо. Когато го видях да се промъква тайно в склада, ми светна червена лампичка, че е дошъл да краде. Светвам / светна зелен семафор (светофар) за, пред нещо. Книж. Давам възможност нещо да стане, премахвам забраната за нещо. Светвам / светна като (някакво) огледало. Светвам (в 1 знач.) много силно. Таралежът не забеляза как птицата се отдели от земята. После я видя да се насочва право към големия месец, светнал като златисто огледало. Ем. Станев, Събр. съч. III, 129. Залезът бе слязъл ниско и докосваше с алени пръсти всичките къщи. Марица светна като сребърно огледало. Злат., 1939, кн. 6, 258. Светва / светне зелена светлина за, пред нещо. Книж. Създава се възможност нещо да стане. Разработена е [технологията] още през 1974 година, но тогава все още липсваха магнитни глави. Сега обаче инженерите вече намериха решение и на този проблем, с което пред производството светна зелена светлина. НТМ, 1979, кн. 6, 72. Светват ми / светнат ми очите <като на <манастирски> котарак <през март>. Разг. 1. Употребява се, когато някой хареса много някого, изпитва силно удоволствие от вида на нещо и под. 2. Силно се учудвам, смайвам от нещо. Нервираният гост почна да бърка в пазухата си и извади голям портфейл, пълен с банкноти. Право да ви кажа, господа, светнаха ми очите. Елин Пелин, Съч. IV, 175-176. Светнали ми ушите. Диал. Много съм слаб. Ще ти (му) светна един; светнах му един. Жарг. Грубо. 1. Ще ударя (ударих) на някого силен шамар, плесница. – Ще ти светна един в муцуната! – изкрещя, защото бяха го блъснали в хълбока. Г. Караславов, ОХ II, 538. 2. Ще стрелям, ще изстрелям (стрелях, изстрелях) куршум по човек или животно. – Да видиш га гътнах пцето [псето] от канарата! Като му светнах един и пак един – той завчас се почеса за гащите! Ив. Хаджимарчев, ОК, 458. – Ами че да му бяхме светнали един – пошепна Юрдека. – Пушка носеше… – Нямаше как! – отвърна намръщен Чорни. – Ако гръмнем, ще съберем всички кучета! П. Вежинов, НС, 255.