СВЕТЀЙШИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. 1. Църк. Епитет за главата на църквата. Сара (приближава патриарха): – Светейши архипастирю, благослови ме. Ив. Вазов, Съч. XX, 183. Светейшият римски първосвещеник и всички нему подвластни епископи изпроводиха споменатите архиереи до нас с писмо, за да ги отправим в България, като се надяват, че ти ще послушаш или техните увещания, или техните заплахи. Ив. Божилов, ЦСВ, 140. Патриархът благославяше, дяконите възгласяха: „Благослови, светейши владико“. Ем. Станев, А, 17. И като извика светейшия патриарх Герман с цялото му духовническо окръжение, [Лъв] укори царете и патриарсите, които бяха преди него, говорейки срещу тях неизброими обиди, и ги наричаше идолопоклонници. Л. Грашева, СБЛ II, 155.
2. Църк. Епитет за нещо, което се отнася до главата на църквата или нейния най-висш орган, до лица с висши църковни длъжности и под. Там, където властвува римският папа, се стича цяло цивилизовано човечество, дано изпроси светейша прошка. В. Мутафчиева, БС, 114. Вероятно [папа] Инокентий се боеше, че ще сключим сделка с пратениците на Матиаш или с французите, и бързаше да сложи своята светейша възбрана върху скъпата ни стока. В. Мутафчиева, СД, 216.
3. Остар. Книж. Най-свят. У Вас еднакво блестят милостта и силата и сте установени от Великия Бог в пристан, най-благоприятен да победите и унищожите неприятелите на неговото светейшо име. Цв. Георгиева и др., ХИБ III, 200. Старецът вдигна ръка и искаше от мястото си да прекръсти Иван Фьодорович. В същия момент Фьодор Павлович скочи от стола си. – Божествени и светейши старче! – извика той и посочи Иван Фьодорович. – Този е мой син, плът от плътта ми, любима моя плът! Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод), 74. О, Дево Светейша, / .. / моли се за всички / на вечния Бог! / .. / Ти жива излизаш / из свойта икона. Т. Траянов, ББ 1995, 47. Тоя „светейши мъченик“, както го нарича Евагрий, получил най-после своето воздаяние. С, 1872, бр. 32, 252-253.
4. Църк. Като същ. Светейшия<т> м. Главата на църквата. Патриархът изтъкваше като единствен изход вселенския събор. На българите не бе мъчно да възразят: „Светейши, казаха те, какви съдии ще бъдат отците на Цариградската патриаршия, на Александрийската, на Антиохийската, на Йерусалимската, когато те, без да ни изслушат, еднъж вече жестоко ни осъдиха?“. С. Радев, МБВ, 558. – Светият патриарх също мисли така по българския въпрос… – Патриархът ли? Е, добре, нека помага Светейшият. Д. Рачев, СС, 151.
– Друга (остар.) форма: с в я т è й ш и.