СВЕТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Църк. Прич. мин. страд. от светя̀ като прил. За предмет – осветен2. Има той [дядо Хаджия] и от честния кръст, и билки светени. А. Страшимиров, А, 557.
2. Остар. Свят (в 3 знач.), свещен. – По мое време властелините презираха поета, не позволяваха на поета да почива в светена земя. В. Мутафчиева, СД, 163. Това е задача за всички родолюбци, готови да пролеят своята кръв пред олтаря на Отечеството за тържеството на своите светени идеали, които са били идеали и на Раковски, и на Ботев, Левски, Караджата. Сл, 1919, кн. 13-14, 428.
◊ Светена вода. Църк. Вода, осветена при църковния обред водосвет. Мястото ще се освети, ще се попръска със светена вода, а светената вода всичко пречиства – и болести, и всякаква проклетия. Д. Талев, ЖС, 129. Вчера дохожда у дома дядо поп, та ни ръси със светена вода. Д. Манчев, БЕ II, 78. Светено масло. Църк. Елей, осветен при църковния обред маслосвет. Това дърво е вековно дърво – оно е свето и никой го не сече. У това дръво на [деня на] Свети Харалампи слагахме светено масло. Попо светеше масло на мегдано у село и ние го донасяхме тука. К. Тодорова и др., ПНК, 78. Друг болен – разслабен, три нощи виждал един от светците да маже тялото му със светено масло и получил изцеление. Ив. Дуйчев, РС, 17.
~ Бягам като дявол от светена вода. Разг. 1. От нещо. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или което не желая да извърша. 2. От нещо или от някого. Много се страхувам от нещо или от някого и най-старателно го избягвам. Светена вода ненапита. Разг. Ирон. Човек, който се представя или когото смятат за безгрешен, невинен, непорочен. Ние, жените, събаряхме преградата и се прехвърляхме при моряците, понеже бяхме зажаднели за мъжка ласка! Мъжете – светена вода ненапита, нито веднъж не дойдоха при нас. Ем. Масларова, СА (превод), 425. Светена вода ненапита / на попчета млади налита. Кр. Вълков, МОО, 127. Ти си светена вода ненапита, теб те сякой не пипа. П. Р. Славейков, БП II, 165.