СВЕТЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до светия (в 1 знач.) и до светица (в 1 знач.). Цар Симеон: – Но народът тогава ще признае царя си за духовен светилник, когато държавническите му дела са съпроводени със светийски подвизи. Монах Симеонов, ЦС, 11. Игуменът: – Народът трябва да познава своето светийско войнство и да му подражава. Ние му даваме мъченици и светци. Останалото е сила и търпение. ХК, 2009, бр. 2, 130. В тези два тома прави впечатление, че авторите им не само разкриват евангелските празнични и светийски жизнеописания, разкази, библейски сцени и пр., но и засягат въпросите, породени от нашето време. ЦВест., 2014, бр. 9, 8. Светийска икона. Светийско житие. Светийски служби. Светийско чудо. Светийска слава. Светийска почит.
– Друга (остар.) форма: святѝйски.