СВЕТЍЛО, мн. светилà, ср. 1. Всяко космическо тяло (Слънцето, Земята, Луната, звездите и под.), което свети със своя или с отразена светлина; небесно светило, небесно тяло. Това не беше обикновеното небе с две-три хиляди звезди, а огромен свят от милиарди светила. Поразително бе не толкова тяхното разнообразие, колкото тяхната безчисленост. Ст. Волев, МС, 24. Ниско над дърветата трептеше червен резен от слънцето. Очите на болярина се разшириха, сякаш искаха да попият последните лъчи на светилото. Ст. Загорчинов, ДП, 310-311. Светлива звезда Зорница гордо са подзема нагоре в небосклона, като да иска да са скрий от друго по-голямо светило, що иде след нея. Ил. Блъсков, ЗК, 6. Уредът, с който се измерват екваториалните координати в астрономическите обсерватории, е същият, с който се наблюдават и светилата. Астр. ХII кл, 1958, 19. ● Обр. България нямаше никаква политическа звезда, разни мъждиви светила блудящи ся появяваха и изчезваха. П. Р. Славейков, ПХС, 21. Той [П. Р. Славейков] е крупно светило, обкръжено от цяла плеяда малки светила. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 231.
2. Прен. С опред. Знаменит, прославен човек, представител в дадена област (учен, лекар, творец и др.). Преди години ходих в Париж и посетих знаменития френски доктор, старият Ф., светилото на френската медицинска наука. Ив. Вазов, Събр. съч. Х, 1977, 125. През септември 1927 г. Ферми и Разети заминали на международен конгрес по атомна физика. Конгресът се провеждал на брега на романтичното езеро Комо и в него участвали всички светила на физиката по онова време. СФ, 2005, кн. 2, 153. Имахме редакционна колегия. В нея влизаха театрални светила – автори на пиеси, актьори, режисьори. Свиквах я един път в годината. Т, 2006, кн. 9-12, 10. Домът на Перикла стана школа на человечеството, у него се събираха вечерно време току-речи всички талантливи и просветени хора от Елада. Тук се срещаха великийт философ Сократ, тогавашнийт Шекспир – Софокл, историкът Херодот, бащата на медицината – Хипократ, първийт комик в старо време – Аристофан, и много други светила на науките и изкуствата. Ив. Радославов, УВИ (превод), 188. Музикално светило. Литературно светило.
3. Остар. и диал. Уред за осветление, източник на светлина. Улицата бавно опустяваше. По прозорците на някои къщи светнаха светила. Дневният живот замираше. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 180. Стоян едва сега видя ламбата. – Аха, аха! С нея ли ще ни светнеш, невесто? Хайде да видим какво е това светило. Д. Талев, ПК, 19. Тримата излязоха навън, като взеха газеничето със себе си. Лютивият дим на светилото продължаваше да дразни очите им. А. Михайлов, ДШ, 13. Матейката изгледа победоносно целия салон, сложи до крака си фенера, силно изръкопляска и пак хвана дръжката на светилото си. А. Каралийчев, НЧ, 33. Столичаните сега са по-сигурни поне за посоките на улиците и нямат нужда от собствени светила. П. Мирчев, К, 119. ● Обр. Те [книгите] са светилата, които посред нощта, която покрива отечеството, внасят духовно самосъзнание. К. Величков, ПССъч. VIII, 10. Русия! Колко ни плени / туй име свято, родно мило! / То в мрака бива нам светило, / надежда – в нашите злини. Ив. Вазов, Съч. I, 69. // Стесн. Светилник (в 1 знач.); светлик. Свинете си дивеели по горите, но изобилните жълъди трупали вкусната сланинка под четинестите кожи, та имало с какво да се топне качамакът и да се налее масчица в светилото. О. Василев, ЖБ, 13. Втората жена на Алил Мурада в другата си ръка държеше светило. Като слязоха в стаята, тя угаси светилото и го остави на полицата до газената лампа. Ст. Дичев, ЗС I, 268.
4. Само ед. Диал. Светлина, осветление; видело1. Нали видиш слънцето – колко и да е тъмен облако, оно се пробие, та му се види светилото и топливото. Ел. Огнянова, НШ, 40. – Предлагам да почакаме осветлението – неуверено се обади Бобчев. – Другари, дойде. Кабелът, светилото дойде! Т. Монов, СН, 235.
5. Само ед. Диал. Вещество, гориво, което служи за осветление; видело2. Зимно време само вечер ще пали пещта. И светило ще по-малко да ѝ ходи. Т. Влайков, Съч. II, 109.
◊ Дневното (небесното) светило. Остар. Книж. Слънцето. На северната страна на небосвода започна да се явява всяка вечер комета тозчас след захождането на дневното светило. Ст. Загорчинов, ДП, 425-426. Черните облаци, които се рееха по небето, бързо се събираха и затуляха лицето на небесното светило. Елин Пелин, ЯБ, 29. Над бърда сънливи / утром зърна ли го дневното светило, / аз му шъпна: здраствуй, слънце мило! Ив. Вазов, Съч. III, 235-236. Ей дневното светило / над планините се е наклонило / и в здрачения вече небосклон / звъни вечерен звон. Ст. Панчев, Стр, 11. Небесно светило. Светило (в 1 знач.); небесно тяло. От изток се показа едра пълна луна. Рачо дълго се любува на небесното светило. Мл. Исаев, Н, 132. Научни мъже, които наблюдават небесните светила, всяка година откриват по нещо ново за тях, като например какви са те по образ и по състав, колко далеч са от нас. ИЗ 1874-1881, 52. Нощно светило. Остар. Книж. 1. Звезда (във 2 знач.). Листата се триеха и пълнеха заглъхналата градина с лек приятен шум, който идеше сякаш далеч от небесните висини, дето отдавна бяха се разгорели милионите нощни светила. Ст. Руневски, Разк. I, 188. Далеч, далеч залязваше слънцето, забулено от опожарените облаци. Бавно изпъкваха по тъмния небосклон нощните светила. СбШПЛП, 60. 2. Само членувано. Луната. И когато месечината излязла от облак, огряла хиляди самодиви, срещнали се на своето сборище. Дрехите им, окъпани от сребърните лъчи на нощното светило, се белеели като огромни кокичета. Ив. Джуренов, СН, 24. В лунната светлина се плъзга параходът нататък. Меката светлина на нощното светило пада върху водата. БР, 1929, кн. 3, 91.
~ Удрям / ударя някого пряко светила<та>. Диал. Удрям някого по лицето, по главата, през очите. Така силно беше го ударил пряко светила, чтото умът му ся зеде. Н. Геров, РБЯ V, 141. Хванал си (зел си) светилата. Диал. Заминал без определена посока, където му падне, където се случи. Омръзнал му светът и хванал си светилата. БНТв XII, 313.