СВЕТЍТЕЛКА ж. 1. Остар. Светица. Параскева (Петка Търновска). В средновековната българска книжнина е прославяна с преводни и оригинални творби като много популярна търновска светителка. Л. Грашева, СБЛ II, 387-388.
2. Индив. Свята, праведна жена. Влязла една стара калугерка, която са наричала сестра Зоя. Гражданете я наричале праведна Зоя. Тя [Стояновата майка] беше рекла на нашата преподобна светителка Зоя, че нейното семейство са моли само на оние светие, които не са родени от гръцка майка. Л. Каравелов, Съч. V, 33-73.
– Друга (остар.) форма: святѝтелка.