СВЕТЍТЕЛСТВУВАНЕ ср. Остар. Църк. Отгл. същ. от светителствувам; светителстване, светителство. Този патриарх [Григорий VI] се показал наклонен да тури край на българо-гръцката разпря. Тъй в началото на светителствуването си той представил на Портата (в юни 1867 година) проект от 18 пункта. Ст. Станимиров, УИБЧ 1907, 113. През последните години на светителствуването на митрополит Партения в София вече имало повече от 115 хиляди православни християни. ЮКГС, 130. Екзарх Йосиф I пое екзархийския пост през 1877 година. В 1902 г. се навършиха 25 години от неговото светителствуване. ААМ, 69.
– Друга (остар.) форма: святѝтелствуване.