СВЕТЛЀЙШЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваш, негов, техен. Титла на високопоставено светско или духовно лице; светлост. Писмоносецът ще тръгне утре, ако искаш да пратиш послание на Негово Светлейшество патриарх Теофилакт, имаш време. М. Смилова, ДСВ, 128. Възлезе на престола Негово Светлейшество княз Александър Йоан и зе в ръцете си управлението на Съединените княжества. Й. Касабов, Б, 14. – Негово Светлейшество папата получи вашето мъдро писмо. П. Бобев, К, 263. Покорно моля Ваше Светлейшество да благоволите да настоявате пред свещената конгрегация за обичайните възнаграждения, които се дават от конгрегацията на мисионерите. Б. Примов и др., ДКД, 528.