СВЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който свети, излъчва светлина; светещ. Светливите реклами по върховете на небостъргачите светят и гаснат. Б. Шивачев, ПЮА, 58. Слънцето захване ли да отпраща светливите си лучи из планинските рътлини и постепенно да се скрива зад високите върхове, работата се напуща и всички се прибират у дома. Ст. Шишков, ЖБ, 36. – Защо не спиш? Илия смукна от цигарата и светливото кръгче разкри бухналите му руси мустаки. Г. Караславов, ОХ, 125. Погледай на небето как бледнеят / светливите звездици призори, / как бързо и безследно те гаснеят / пред огнените слънчеви зари. К. Христов, ПВ, 12. Телата, които изпущат от себе си светлина, ся наричат светливи. И. Гюзелев, РФ, 244.
2. В който има светлина; светъл. Противоп. тъмен. Ако жената не умее да обърне къщата си на честито и светливо убежище, то Бог да е на помощ на такъв человек [на мъжа ѝ]. ИС, 1924, кн. 1, 11. Хлевът, в който са държи добитъкът, тряба да е светлив и често да са проветря. Ступ., 1875, бр. 7-8, 59. Върнах се у дома си по четири часа в бялата светлива като ден петербургска нощ. Н, 1882, кн. 1, 23.
3. Прен. Който е изпълнен с радост, надежда, безметежност; светъл. Всички южнославянски племена са с велики задатъци за светливо бъдеще. СПл, 1876, бр. 1, 1. Живот светлив щем видим да огрей земята. Ив. Вазов, БМ I, 20.
◊ Светлива картина. Остар. Образ, възпроизведен чрез прожекционен апарат; светлинна картина. След пладне в градското читалище проф. Б. Филов прочете своята лекция за „Надгробните могили в Пловдивско“, придружена със светливи картини. ИИДС, 1937, кн. 14-15, 353. Сказката ще бъде придружена със светливи картини на прожекционен апарат. ПБП, 1924, бр. 5, 40.