СВЕТЛЍВО нареч. Остар. Светло. Противоп. тъмно. В первий ден с волята Божия станало по-светливо, ако и да не ся являло и още солнцето. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 16. На всички пред очите ни беше и светливо, и весело, и ясно. СПл, 1876, бр. 7, 27.
