СВЕТЛИНКÀ ж. Умал. от светлина. – И изведнъж, момчета, гледаме сред вълните светлинка някаква – лъсне – мигне, лъсне – мигне. Л. Михайлова, Ж, 110. Нигде светлинка, нигде човечески глас – само кучетата разхождаха са по улиците ожесточени. З. Стоянов, ЗБВ II, 72. Той [Васил] приближи портата и погледна през пролуките. Прозорците бяха тъмни; долу, от вратата на зимника, се прокрадваше трепетлива светлинка. Ст. Дичев, ЗС I, 255. Щом се намести с тъничката книжка под светлинката, която прозиркаше през една от пролуките на мутвака, братята чародейци начаса пак замаяха главата му с магията на своето вълшебно слово. Г. Русафов, ИТБД, 256-257.