СВЕТЛИНОУСТÒЙЧИВ и СВЕТЛИНОУСТОЙЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е устойчив на въздействието на светлина (във 2 знач.). Оцветяването на подовете се извършва със светлиноустойчиви и устойчиви на алкални вещества пигменти от неорганичен или органичен произход. За предпочитане са оксидните бои. Н. Гудев, ПН, 27.