СВЀТЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от светъл. Костя побутна коня си и го изравни ухо до ухо с коня на дружинния командир. Свръзката беше светличък, съвсем младичък момък. Б. Светлинов, ББ (превод), 15. Не помня такова нещо – да не замръзне водата. Нагребахме мътна и тя се утаи – светличка стана. БФ, 2011, кн. 3-4, 157. Имам аз една мечта – / нека тази светличка звезда / грей над цялата земя! СрЗ, 1987, бр. 20, 4.