СВЀТЛОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има светъл жълт цвят. Ей ги дюлите как са свели клонките, мъхът им редее вече, капе малко по малко и открива светложълтите кори на тези толкова красиви и трайни плодове. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 326. Всички кученца бяха със светложълти петна над очите и с кафяви муцуни и гърди. Ем. Станев, ЯГ, 99. Красивите ардети, със светложълти пера, приличаха на купчинка цветя. Гр. Угаров, ПСЗ, 439. В края на улицата е Александрийският театър. Грамадното здание със светложълти плоскости на фресковата багра и коринтски колони. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 21.
2. Като същ. светложълто ср. а) Светъл жълт цвят, светла жълта боя. Илюстрациите са в ярки, чисти цветове – светложълто, виолетово, червено, зелено. Ал. Гетман, ВС, 319. б) Облекло, дреха, тъкан в светъл жълт цвят. Обичам да нося светложълто.