СВЀТЛОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има светъл зелен цвят. Сменяваше гората премяната си – светлозелена, накичена с цветенца пролети. О. Василев, ДГ, 43. Около него [дънера], източили филизи нагоре, си пробиват път към слънцето млади светлозелени фиданки. О. Бояджиев, П, 130. Нивите не бяха светлозелени като тревата. Й. Йовков, ВАХ, 87-88. Светлозелени листа.
2. Като същ. светлозелено ср. а) Светъл зелен цвят, светла зелена боя. Постепенно червеният цвят започна да прелива в розово, светложълто, светлозелено. Гр. Угаров, ПСЗ, 235. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите ѝ се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. б) Облекло, дреха, тъкан в светъл зелен цвят. Често нося светлозелено.