СВЕТЛОЍЗТОЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Естествен или изкуствен източник на светлина (във 2 знач.). Дифузното излъчване на светлината се характеризира с равномерно излъчване на светлината във всички посоки. Поради голямата яркост на тези светлоизточници се препоръчва използването им при складови помещения, халета и др. Р. Шинева и др., ЕПТ, 125. Представете си обикновена електрическа крушка, увеличена няколко пъти. Светлоизточникът не е волфрамова нишка, а светещ газ. Ст. Волев, МС, 175. Осветителното тяло има предназначение да насочи светлинния поток на светлоизточника и да отстрани блясъка му. Ел ХІ кл 1965, 67. Светлоизточникът обикновено е лампа с нагревателна жица. П. Дановски, ЕРРЕ, 330.