СВЀТЛОКАФЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има светъл кафяв цвят. Светлокафявите ѝ очи сияеха. Ат. Мандаджиев, ОШ, 73. Бившият кмет мина през двора, като решеше пътьом редките си, светлокафяви коси. Ем. Станев, ИК I и II, 497. Рекичката течеше мътна, светлокафява. Емине се зачуди – откъде се е свлякла тая мътилка във водата. Б. Несторов, АР, 165. Те [патиците] бяха десетина едри, подбрани носачки със светлокафява перушина. О. Василев, УП, 36. Светлокафявият му габардинен костюм блестеше чист, безупречно изгладен. Т. Монов, СН, 72.
2. Като същ. светлокафяво ср. а) Светъл кафяв цвят, светла кафява боя. На задното поле [на картината] се очертава византийската столица с кули и крепостни стени, от които гледат гражданите. Тая част е издържана в светлокафяво. Н. Райнов, НП, 52-53. б) Облекло, дреха, тъкан в светъл кафяв цвят. Харесва ми да нося светлокафяво.