СВЕТЛОМРÀЗЕЦ, -зци, след числ. -зеца, м. Зоол. Вид бръмбар, разпространен само в пещери от Врачанския Балкан, който има непоносимост към светлината и живее в абсолютна тъмнина. Fagomycetes ledenicus. При светломразеца има още по-пълно закърняване на очите. От анатомичните опити била установена пълна липса на очния нерв, даже и на съответния зрителен лоб на главния мозък. В. Георгиев, ОВМ, 19. Светломразецът няма очи, хищник е и намира жертвата си благодарение на обонятелните органи по двете пипала. Хр. Делчев, СПД, 36. Запалваме клечка кибрит. На слабия и колеблив пламък се вижда как по стените [на пещерата] пълзят стоножки, мокрици и светломразци. К, 1963, кн. 2, 17.