СВЕТЛОПЕЧÀТ, мн. няма, м. Печат. Начин за получаване на печатна форма чрез осветяване под негатив на намазана със светлочувствителен желатин дебела стъклена плоча, от която после се отпечатват в специална преса отпечатъци; клеен печат. Хартиите се приготовляват за съответната печатна техника – висок печат, офсетов печат, дълбок печат, светлопечат и пр. Във всеки вид хартия се увеличава или намалява съотношението между целулоза, дървесина и пълнеж в зависимост от нейното предназначение. В. Йончев, КПВ, 245.


Източник: Речник на българския език (онлайн)