СВЕТЛОПЕЧÀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Печат. Който се отнася до светлопечат. Втората книга на Протича съдържа 164 образи, от които 27 цветни, 17 светлопечатни и 120 автотипни. Злат., 1934, кн. 6, 288.


Източник: Речник на българския език (онлайн)