СВЀТЛОРУ̀С, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коса, брада, мустаци и под. – който е със светъл рус цвят. Противоп. тъмнорус. Селянинът имаше мъничка дъщеря със светлоруса коса. П. Вежинов, ЗЧР, 41-42. Руският княз беше с необикновено светлоруси коси. Ем. Станев, ИК I и II, 231. Лицето му се отличаваше с по-меката светлоруса брада. А. Дончев, СВС, 14. Баща ми слушаше и хапеше светлорусия си мустак. Ив. Мартинов, ПМ, 63.
2. За човек – чиято коса е с такъв цвят. Противоп. тъмнорус. Старият го погледна. Беше едър младеж, светлорус и синеок. П. Вежинов, ВП, 9. Тук-там – светлоруси чешки и германски деца. Н. Стефанова, РП, 14. Аз се опитвах да си спомня името му. В паметта ми се мярна някакво далечно сходство с лицето на едно дребно момченце. Онова бе светлорусо, а този бе чернокос. И. Петров, ОЗап., 70. Сред арабите и суданците рязко се очертаваха светлорусите холандци от екипажа на самолета. Ив. Мирски, ПДЗ, 156.
3. Като същ. светлорусо ср. Светъл рус цвят на косата. Противоп. тъмнорусо. Светлорусото отново е модерно.