СВЕТЛОСЯ̀НКА, мн. светлосèнки, ж. 1. Само мн. Комбинация, преливане на светлини и сенки, обикн. в природата, тонални градации на светлото и тъмното по повърхността на предмет. Морето преливаше хиляди светлосенки – в него се разпадаха безброй цветове. Д. Спространов, С, 331. Който свари в ранно утро да види Янчов сърт с неговите светлосенки, той никога няма да забрави прелестите на Рила. Ламар, ПР, 9. Ярко открояващите се светлосенки по калдъръма и дуварите създават неповторимото очарование на град Несебър. М. Панчев, ССР, 49. Омаята на лунните светлосенки бе преминала. В. Андреев, ПР, 179-180. Шумовете в гората наподобяват нейните светлосенки: дохождат неочаквано, менят се ежечасно. Н. Хайтов, ШГ, 188.
2. Изк. Разпределение на различни по яркост цветове и оттенъци, светли и тъмни петна, щрихи като изобразително средство в живописта и графиката за предаване на обемност на изображението. Той [Пиеро дела Франческа] мисли и върху тоналното изменение на багрите под влияние на светлината и затова в неговите картини осветените части във фигурите и пейзажа са моделирани и чрез колорита, а не само чрез светлосянката, както е при други представители на живописта от XV век. Б. Колев, ИИ, 97. Ван Ейковци и живописците от тяхната школа открили светлосянката, когато почнали да разработват средата, в която се движат фигурите – пейзаж и вътрешност на стая. Н. Райнов, ИПИ VII, 85. От учениците се очаква да овладеят умения за прилагане на теоретичните знания за изграждане на светлосянката при рисуване на предмети по натура, по памет и въображение. ПНЧ, 2014, 87.
3. Литер. Представяне на художествени образи в литературата не едностранно, а като съвкупност от положителни и отрицателни страни, многопосочно, многостранно предаване на образи, чувства, отношения и под. Аз не виждам защо да се мъчим в положителния герой всичко да е положително. Защо да го обезцветяваме, като го лишаваме от човешките в него светлосенки? Н. Xайтов, П, 69. За да осветля отвсякъде човека, поета и общественика, ще трябва да посоча не само положителните, но и отрицателните му страни; да нарисувам неговия портрет със светлосенки, за да бъде той релефен. М. Кремен, РЯ, 32. И антитезата, повече или по-малко развита, е използувана от Стаматов. Тя придава по-голяма отчетлива яснота на епизоди или характери. Авторът си служи с нея при моделировката на лицата, постига ефектите на светлосянката. М. Арнаудов, ЖТИ VI, 21.