СВЕТЛОФЍЛТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Оптично приспособление за избирателно пропускане на светлинни лъчи с различен цвят. Светлофилтри. Те представляват оцветени стъкла, които действуват избирателно – едни от лъчите пропускат напълно, други задържат частично или отслабват тяхното действие върху светлочувствителния материал, а трети задържат напълно, т.е. те променят спектралния състав на преминаващата през тях светлина. Б. Великов, СПС IV, 253-254. Светлофилтърът поглъща (абсорбира) лъчите, които са допълнителни на собствения му цвят. Например синият светлофилтър пропуска сините лъчи напълно, частично пропуска пурпурните и синьо-зелените и спира напълно жълтите. Д. Китанов и др., ПРФ, 128. Светлофилтрите намират широко приложение за сравнение на цветове при някои визуални уреди (далекогледи, микроскопи и пр.). Н. Николов, М, 298.