СВЕТОВЪРТЀЖ м. Болезнено състояние със загуба на равновесие и с усещане за движение на околните неподвижни предмети или на собственото тяло, въпреки че е в покой. Вестибуларните разстройства се характеризират със световъртеж, шум в ушите, гадене или повръщане. К. Костов, КДЗ, 86. Отравянето се развива в два стадия. Първият се характеризира с влошено самочувствие, отпадналост, световъртеж, бучене в ушите и силно главоболие. Д. Калайков и др., ОЗ, 111. При много бързо изплуване вследствие рязката промяна на наляганията в средното ухо е възможна появата на световъртеж. От това се определя изискването гмуркачите да изплуват спокойно, без излишно напрежение и без да се бърза. К. Лясков, РГП, 107.