СВЕТОГЛЀД м. Книж. 1. Само ед. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед. Обществената мисъл, чийто най-ярък изразител по това време е Раковски, и обстоятелствата, които се слагат в самия живот на Левски, определят първия момент в неговия светоглед. Ив. Унджиев, ВЛ, 57-58. Ал. Константинов съумява да стане един от писателите, влияли най-силно върху съвременниците, прояснявайки техния светоглед. М. Арнаудов, ЖТИ V, 41. Друмевата драма отразява и оригинална, дълбоко осмислена философия на живота. В нея са съсредоточени нравствените принципи на Друмевия светоглед. Г. Константинов, ПР, 48. Рисунките от Магурата представляват голям интерес за изучаване на изкуството и светогледа на хората, които са живели в този край към края на бронзовата епоха. Ст. Михайлов, БС, 147. Религиозен светоглед. Материалистичен светоглед.
2. Само мн. Различни видове от такава система от убеждения; мироглед. Всички религиозни и философски светогледи се обуславят от субективни културни фактори. М. Минков, ЕСН, 188. Интересно би било да се направи сравнение между днешния, модерния човек и античния, за да се види огромната разлика в светогледите им, в отношението им към света и природата. БР, 1935, кн. 2, 50. Не може да се твърди смислено, че хората могат да имат един-единствен светоглед, те имат различни светогледи. Злат., 1936, кн. 7, 320.