СВЕТОГÒРЕЦ, -рци, м. 1. Монах от манастир в Света гора (Атон), полуостров в Гърция. – Добре дошъл, брате! – рече преподобни Никодим. – От далеко ли идеш? – От далеко, брате. Чак от Света гора. Постникът се наведе смирено пред високия мъж и рече: – Благослови, отче! Светогорецът направи знак над главата му, а после простря десница, която Никодим целуна. Н. Райнов, ПССъч. XIV, 88-89. – Какво се чудите? Нали едно време имало българско царство? За неговите царе пише в книгата на светогореца. Кога са царували, с кои царства са се били. Цв. Минков, СК, 44. Историята на всички православни народи е изпъстрена с дела на светогорци, които в случай на нужда са се явявали между своя народ да разнасят просвета и да закрепват вярата му в по-добри дни. Д. Болутов, БИП, 31. Тамо вдън горите атонски високи / .. / един монах .. / пред лампа жумеща пишеше наведен. / .. / вдигна тез листи, и викна високо: / „От днеска нататък българският род / история има и става народ!“. / .. / Тъй мълвеше .. / тоз див светогорец. Ив. Вазов, Съч. I, 191. ● Като приложение към името на монах от манастир в Света гора. Едно от най-ранните изображения на Евтимий Светогорец се намира в трапезарията на пещерния манастир Удабно. Е. Бакалова, БК, 105. Според Сказанието на Стефан Светогорец заслуга за названието Света гора има император Константин Велики, който дава и метафоричното название „градината на Богородица“. М. Цибранска-Костова, СРП, 103. Житие на Георги Светогорец. Св. Паисий Светогорец. Св. Никодим Светогорец.
2. Остар. Човек, който отива, бил е на поклонение в Света гора или е работил в манастир в Света гора. На втората неделя след Гергьовден в селото очакваха да се върнат светогорците. Цело село се готвеше да ги посрещне както що е ред да се посрещат светогорци. М. Георгиев, Избр. тв, 689. – Що е това? Светогорци! Светогорци отиват! Хайдете да ги изпроводиме... Гайди свирят, хоро играят и цяло село, млади и стари, вървят да изпровождат светогорци. А гордият светогорец, яхнал на добра коня, извива се ту насам, ту нататък и поглежда на четири страни. Ил. Блъсков, Избр. пр II, 91-92. – Господ няма да се стърпи. Той ще да отвори небето да изсипе върху главите ни огън и камъци – говорели хаджиите и светогорците, които се хранели от даване пари с тежка файда. З. Стоянов, ВЛ, 46. Знаеш ли ти, помниш ли ти, / когато бяхме триста момци, / триста момци светогорци, / вий ходихте в Света гора, / в Света гора – Рай манастира, / кат се назад повърнахте, / запали се Света гора. Нар. пес., Вл. Демирев и др., ФТСК II, 53.