СВЕТОГÒРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира на Света гора (Атон), полуостров в Гърция. „Хубава е нашата Пирин планина! Качиш ли се хе там на снажния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини: и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; а на юг върховете светогорски.“ Б. Ковачевски, ЧГТ, 55. В тая усилена пролет тръгнах от светогорската обител с една торба преписани свещени книги, за да отида в Родопа с овчарите, които се връщаха след зимуването по пасбищата край Бяло море. А. Дончев, ВР, 18. – Я излезте, калугере! / Разигра се Бяло море, / та отнесе Света гора, / светогорски манастире! Нар. пес., СбАИ, 177. Светогорска лавра. Светогорско пристанище.
2. Който се отнася до манастир в Света гора (Атон). Там се бяха разположили със стоката си двама светогорски или рилски калугери: всякакви икони, кръстове. Д. Талев, ПК, 309. Хилендарското братство го [Паисий] изпратило да прибере имота на един светогорски монах, който се поминал в Карловци и завещал всичките си вещи и пари на Хилендар. Б. Пенев, НБВ, 48-49. При все че била съставена въз основа на достоверни документи и на запазени всред светогорските иноци свидетелства, Сводната грамота е представена като напълно автентичен документ чрез това, че към нея бил прикачен печат на Иван Асен II. Ив. Дуйчев, РГ, 14-15. Светогорски книжовници. Светогорска икона. Светогорско изкуство.