СВЕТОДИÒД, мн. -и, след числ. -а, м. Електр. Полупроводников диод, който излъчва светлина при протичане на електрически ток в права посока; светоизлъчващ диод. Силата на излъчването на светодиодите зависи от силата на тока, протичащ в права посока през светодиода. Тази зависимост за повечето светодиоди е почти линейна. Ж. Георгиев и др., ОПРП, 6. Светлинните индикатори, които обикновено са на разположение на любителите [на електрониката], излъчват светлина във видимия спектър (лампи за фенерче, някои от лампите на автомобила, светодиоди). М. Димитрова, ПСПЕ, 42. Свойството на светодиодите да излъчват светлина при протичане на електрически ток ги прави подходящи за направата на индикатори и дисплеи. Техн. VII кл, 10.