СВЕТОТÀТЕЦ, мн. -тци, м. Книж. Човек, който извършва светотатство. Юдеите искали да заловят Христос, но не можели да се допрат до Него, тъй като още не било дошло времето Му. Накрая, като Го мислели за светотатец, понеже наричал Себе си равен по чест с Бог Отец, те взели в ръце камъни, за да Го убият. ХК, 2010, бр. 7, 71. „Да знаете, че неверните и жестоки агаряни са разграбили имотите, подарени от благочестивите и православни царе, те като лихоимци грабители и светотатци ще бъдат осъдени на вечен огън.“ Ив. Дуйчев, РГ, 45. Тази статия Екатерина Каравелова завършва с думите: „Светотатци, вие нямате почит към нищо, потъпквате и завета на Яворов: „Да не засягате с нищо името на Лора. Докато е жива г-жа Каравелова, ще щадите и нейното име“. Ф. Панайотов, ВВ, 221.