СВЕТОТÀТСТВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша светотатство. Всеизвестно беше, че „Сан Люк“ е богат женски манастир, но тълпата вече беше разграбила всичко, което имаше някаква стойност. Сякаш обсебено от дявола, простолюдието плячкосваше, светотатстваше и сееше навред разрушение. Н. Гошева, ПК (превод), 20-21. В една тъмна нощ разбойници се били наговорили да ограбят храма на една света обител. Но когато наближавали до църквата, чули да се носи от нея сладкозвучно пение. Слушали унесени в молитвеното пеене и се върнали убедени, че Духът Божий пази манастира. Отишли до игумена, изповядали и разказали всичко, обещали, че се разотиват по домовете си, като дали обет повече никога да не светотатстват. ЦВест., 2015, бр. 41, 7. светотатства се безл.