СВЕТОТÀТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е свързан със светотатство. Той [сенаторът Авит] строго проповядва, че е дълг на всеки християнин да спаси от светотатствено насилие божиите църкви и реликвите на светците. Вл. Свинтила, ЗРИ (превод), 139. Патриарх Давид: – Царю! Светотатствена ерес безнаказано се шири от Солун до Преспа… Богомили, по-страшни от самите езичници! Ем. Попдимитров, ЦС, 10. Задушаван от сълзи, крадецът признал в покаяние за големия си светотатствен грях. „Отче – успял да каже, – извърших голям грях. Станах светотатец. Откраднах мощите на свети Никодим.“ ЦВест., 2015, бр. 14, 5. Светотатствени думи. Светотатствена мисъл. Светотатствено деяние. Светотатствена кражба.
2. Остар. Който върши светотатство. „В 994 год. на 9 февруарий, когато царуваше светотатственият и беззаконият цар Стефан в земята на България и в другите краища, ето аз, Пинчи, отбелезах и записах за спомен на нашите потомци, че ние, като роднини на царя Стефана, често го упреквахме в престъплението, извършено от него; защото той ослепи своя баща, а наш вуйчо, благочестивия, христолюбив господар цар Шишмана.“ Ив. Снегаров, ИОА І, 40. Тогава Агриенският епископ, като дал знак за битка, викайки, подтиквал съюзниците да се втурнат безстрашни срещу отвратителното и светотатствено племе [турците]. Ил. Илиев и др., ЛИ V (1), 158.