СВЕТОТÀТСТВЕНО нареч. Книж. 1. По начин, който е свързан със светотатство. Обясняват [еретиците] „страданието“ с липсата на чувствителност на бога и твърдят светотатствено, че една е природата на нашия господ Исус Христос. М. Войнов и др., ГИ Х, 30-31. Еснафските сдружения се одързостили да поискат сметка от безконтролните дотогава старейшини, които отделили от събраните 1000 оки сребро само 18 оки за направата на новата черква, а останалото светотатствено присвоили. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ, 13-14. Андрей светотатствено стреля в Божия храм. Прост., 2011, кн. 5, 60.
2. С гл. съм в 3 л. ед. и следв. изр. със съюз да. Означава, че нещо се смята за светотатство. Дърветата бяха оронили своя златен накит, нозете ни шумяха в него и ние говорехме, че може би е светотатствено да се гази в златната шума. К. Гълъбов, СВН, 216. Сам в залата, той е погълнат от своите любими книги. Не е ли светотатствено да бъде безпокоен, да бъде смущаван тоя човек в своите занимания? Т. Боров, ЖК, 112. Не е ли светотатствено от наша страна да жертвуваваме правото на децата си? Правото на бъдните поколения в народа ни. С. Гулабчев, ЕОЕ, 47.