СВЕТОТÀТСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Крадене, кражба на храмово, църковно имущество. След приемането на християнството крадените вещи от църква и светотатството се смятат за противодържавни и противообществени деяния. Вл. Алексиев, ОИБП, 93. От църквата изчезна позлатен кръст. – Само вие, като безбожници, сте способни на такова светотатство! Г. Караславов, СИ, 144-145. // Разш. Поругаване, оскверняване на свети неща (предмети, чувства, мироглед или др.) или подигравка със свети неща; кощунство. Избухнаха нови гневни викове: – Светотатство! Светотатство! – Смърт на богохулника! Ст. Загорчинов, ЛСС, 132. Над Омуртаговата гробница биде извършен атентат – разбойническо светотатство, подземната обширна кухина е била разбита, тленните кости на българския цар са били осквернени, поругани и разхвърляни. А. Явашов, ТДБ, 37-38. Българите в Разград уничтожили и разграбили свещените паметници на турските гробища и с това извършили цяло светотатство над памятта на хилядите покойници мохамедани. ЮКРДЛ, 9. Те [Коеновци] ходеха редовно в синагогата и само мисълта за нарушение на която и да е от десетте Божи заповеди беше за тях светотатство. П. Спасов, ХлХ, 331.
2. Прен. Нарушаване или незачитане на морални закони и правила на поведение, подигравка с нещо почитано, тачено, ценено; кощунство. Младите са един до друг в градината и си шепнат мили думи. Светотатство е да се подслушват такива думи. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 69. Това озлобява г-н Славейков и той се решава да води отчаяна борба против това „светотатство“. В неговия театър да се допускат оперни артисти, без негово съгласие да се създава българска опера! Др. Казаков, МИНТ, 146-147. Не може да се изхвърлят книги, грехота и светотатство е. Пон., 2008, кн. 7-8, 118. У нас се основават всеки ден дружества. Едно дружество само досега още никой не е основал: дружество за възраждането и защитата на българския език от поругания и светотатства. Мис., 1893, кн. 3, 255.