СВЕТОТÀТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Светотатствам. Най-забележителна фреска в стаята е „Изгонването на Елиодор“. За нейна тема е послужила легендата за изгонването на сириеца, влязъл да светотатствува в ерусалимския храм. Св. Кираджиев, Р, 192. Кралете не са светотатствували, защото са се страхували от наказания за светотатство; но в същото време те са вършели всякакви престъпления и несправедливости. Т. Чакъров, ДЗ (превод), 776. Не искаше да си спомня обидното подозрение към неговото изкуство, че светотатствува, като внася земни неща в образите на небесните светци. В. Геновска, СГ, 133. Някои от стиховете на Димчо Дебелянов са съставени от такива обикновени, „прости“ и ако ви се харесва – „шаблонни“ думи: Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне... Но кой би светотатствувал да нарече техния автор шаблонен поет? Е. Каранфилов, ЕШЛ, 79. светотатствува се безл. Употребиха всички усилия да доказват, че читалището било едновременно и паметник, та не трябвало в него да се допускат политически събрания, защото политическите нрави у нас били извратени и щяло да се светотатствува с паметта на загиналите във войните герои. Проб., 1924, бр. 33, 1.