СВЕТОУСЀЩАНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Книж. Световъзприемане, световъзприятие. В светоусещането на поетите от тия години Септемврийското въстание бе почувствувано и възприето като едно голямо жертвоприношение на народа пред кървави и жадни земни богове. Б. Ничев, НСЛ, 12. По светоусещане той [Карач] беше езичник, признаваше за безсмъртно само изкуството, дълбоко в душата си не вярваше в никакъв бог. А. Гуляшки, ЗВ, 406. Литературата винаги е проводница на известни идеи, на известен мироглед и светоусещане. Г. Бакалов, Избр. пр, 385. Сатиричният свят на Г. П. Стаматов е пълна противоположност на човеколюбивия свят на Йордан Йовков не само по своя градски и селски персонаж, по своите теми и сюжети, но преди всичко по светоусещането на тези двама писатели и техните разбирания за живота. Ив. Мешеков, ЕСС, 40.