СВЕТОФÀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до светофар. Тъкмо двамата приятели понечват да пресекат улицата, светофарът сменя окото си. Пешеходците, чакащи смяна на светофарния знак, се възползват от случая и тръгват. Бл. Димитрова, Л, 150-151. // В съчет. със същ. уредба, система, устройство и под. Който е, представлява светофар. Начинът за провеждане (протичане) на движението в кръстовищата се определя с пътни знаци или светофарни уредби. Т. Тодоров и др., РПП, 10.