СВЕТОЧУВСТВЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Светлочувствителност. Хората се делят на три типа според светочувствителността на кожата: с намалена светочувствителност (пигментен тип с тъмна кожа), с нормална светочувствителност и с повишена (светлокожи и деца). М. Рязкова и др., ФТ, 127. През слънчевите месеци (от м. май до м. октомври) морелечението е противопоказано за болни с повишена светочувствителност. Ст. Стаматов, ЗМ, 65. Често причините за получаване на изображения с недобро качество са: неподходящо подбрана камера (с ниска светочувствителност на матрицата при слабо осветени обекти). ИСУС, 2009, т. 15, 218.


Източник: Речник на българския език (онлайн)