СВЕТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. 1. Живея, съществувам. – Останахте сирачета, лели, па се пръснахте. Години се минаха. Отраснахме… скитахме… светувахме! Елин Пелин, Съч. I, 55. Разумът ти ще избавя / от мечти неизпълними, в ликуванья безпреривни / дните си ще преминуваш / и на бял свят ще светуваш / само за да господствуваш! Ст. Михайловски, СБ [еа]. ● За населено място и под. Не за радост светува Никея. В. Марковски, ПЗ, 282. ● Свят светува. Тракиецът често гледал нагоре към небето и думал: – Всяка тайна зная, само едно нещо не зная: откъде идат звездите и какъв свят светува отвъд синьото небе. А. Каралийчев, ПС III, 125. Така е светувал светът от Адама до нине: всичко е шмекерлък и хитрина. А. Гуляшки, СВ, 259.
2. Живея щастливо, честито, охолно; добрувам, благувам1. Казват, че изровил парите на Юрдана Диамандиев, дето били скрити. Сега Диамандиевата фамилия е сиромашка, а Рачко светува. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 21. Блазе ѝ, че барем светува. П. Р. Славейков, БП I, 44. ● Прех. Свят светувам. Румяна: – Божко, мене земи ти, мене – ако искаш живот да живееш и свят да светуваш. Ц. Церковски, ТЗ, 28. Злата: – Блазе им на онези мандами [мадами]! Нито перат, нито мажат, нито… На света те свят светуват. Ний тука како [какво]? Черни робини. Д. Войников, КЦ, 46. Неразумен свят светува, а разумен жалба жали. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 310.
3. Живея, прекарвам времето си весело, волно; веселя се. По едно време гражданите взеха да се въсят за тия разпуснати обноски. Но Ковачев нехаеше и продължаваше да светува. Ив. Вазов, Съч. Х, 21. светува се безл.
◊ Докато свят светува. Разг.; Дорде (доде, додето, докле) свят светува. Диал. Докато има хора на земята. От глад никой не е умрял, но за свободата мнозина са гинали и докато свят светува, ще гинат. К. Петканов, ДЧ, 148. Нека неговите [на Ив. Вазов] безбройни брилянтни прозаически и поетически книжовни трудове, додето свят светува, да бъдат светило на нашата младеж и водач за истинското умствено развитие, отечестволюбие, правда, нравственост и трудолюбие! Ст. Чилингиров, ПЗИВ, 295. Откакто (откак) свят светува. Разг. От много отдавна, откакто има хора на земята. Нека се спрем например и на развитието на пътеписа – древен и винаги модерен жанр. Откакто свят светува, хората са пътували и са разказвали за своите пътувания. Е. Каранфилов, Избр., 411. Латинските завоеватели окончателно превзели Цариград и го предали на грабеж и разорение. „Откак свят светува, не е бил така оплячкосван никой град“, отбелязва Жофроа дьо Вилардуен. Г. Цанкова-Петкова, БА, 53.