СВЕТУ̀ЛКА ж. 1. Насекомо от разред твърдокрили, което около жътва през топлите летните вечери свети с мигаща светлина от коремчето си. Lampiris noctiluca. – Светулка, свети от време на време. Само по жетва свети. Чудомир, Избр. пр, 282. Над полето беше паднала равномерна сянка. Из топлия въздух запримигваха светулки, а из стърнищата зацвърчаха хиляди щурци. X. Русев, ПС, 159. Помнеше тая нощ с нацъфтели липи, със славееви надпявания в шубраците и с фосфоресциращи искри на светулки. Ем. Станев, ТЦ, 59. Из мрачевината блещукат светулки. Пламват малки огънчета, напред се проточват светли жички и угасват. Ст. Марков, ДБ, 194-195. ● Обр. Бог подпалва своите небесни светулки. П. Росен, ВПШ, 24. Ние се спираме, тихо разменяме няколко думи и се разделяме с радостно чувство на очакване и вяра – малки проблясващи светулки в нощта на съмненията и унинието. Й. Йовков, Разк. III, 120.
2. Обикн. мн. Разг. Светлинка от искра или от малък светещ предмет. Тъмното тесто на насъбралите се моряци със страхливите светулки на цигарите напомняше богомолска процесия на хора с крехки жълти свещи в ръцете. Е. Кузманов, ЧДБ, 84. – Гледай сега как се пръскат искрите. Една на две, друга – на три светулки, нали? В. Ченков, ЗХ, 79.