СВЕТУ̀ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до светулка. В някой горски кът / светулкови ята летят – / и всеки броди, с труд зает, / напред-назад, назад-напред. Л. Илиев, Ф (превод), 224-225. Без теб ли съм – ни полъх, / ни слънце, ни покой / и нито зрак в простора / от бял светулков рой. СД, 2015, бр. 1, 12.