СВЕТУ̀ЛЧИЦА ж. Умал. от светулка (в 1 знач.). Никъде из безкрайното мъртво поле не се виждаха никакви светлинки. Само от време на време някоя синя светулчица прекосяваше с криволичене пътя ни и изчезваше в мрака. П. Вежинов, Избр. пр III, 313. – Чакай ме, како, че ме е страх! Ох, светулчице, ти ще умреш в шъпата ми, додето достигнем кака. А. Каралийчев, В, 75. Разсъмва се. Светулчиците гаснат. Н. Марангозов, ЯВ, 48. ● Обр. Една светулчица се откъсна от тъмния свод и литна надолу. Зад нея се проточи дълга светла диря, после неусетно се стопи и изчезна в мрака. Ст. Дичев, ЗС I, 223. Надеждата далека – / светулчица, и изведнъж сега / тя като слънце е! .. / Ще дойдат нашите, че чу се: със султана / тоз път е свършено. К. Христов, ЧБ, 112.