СВЀТЪЛ и (рел.) свèтли, -тла, -тло, мн. -тли, в обръщение за м.р. ед. свèтли, прил. 1. За пространство – в който има светлина от естествен източник. Противоп. тъмен, мрачен. В просторното, светло и чисто помещение светлината идваше от стъкления покрив. Ем. Станев, ЯГ, 113. Голяма беше новата къща, с широки, светли стаи. Д. Талев, ПК, 511. Митьо избра един по-светъл ъгъл в стаята и там върху обущарската си масичка подреди малочисления си обущарски инвентар. П. Здравков, НД, 123. Улицата бе широка, светла. М. Грубешлиева, ПИУ, 17. Слънчеви лучи запозлатяваха зелената одежда на гората и фърляха светли петна във влажния сенчест път. Ив. Вазов, Съч. ХV, 127. Те [иглолистните гори] преминават в широколистни гори, които за разлика от иглолистните са светли. Геогр. VI кл, 28. // За утрин, ден, нощ и под. – през който има достатъчно светлина, липсват облаци, мъгла, мрак; ясен, ведър. Противоп. мрачен, тъмен. Върховете на високите дървеса вече пламтяха от първите лъчи на слънцето. Гората шушнеше свежа и весела в светлото лятно утро. Д. Талев, И, 595. Ноемврийската утрин бе светла и безоблачна. В. Геновска, СГ, 45. Нощта беше светла, лунна. С. Чернишев, ВМ, 13. Слънцето захванало вече силно да нагрява земята и росата са повдигнала нагоре; а сичкото това било предвестие, че денът ще да бъде светъл и весел. Л. Каравелов, Съч. II, 30. // За небе, въздух и под. – ясен, безоблачен, ведър, чист. Противоп. тъмен, мрачен. Слънцето радостно грееше от лазурното светло небе. Ив. Вазов, Съч. XI, 85. В светлото небе виждахме да се отсичат тъмните върхове на кориите. Й. Йовков, СЛ, 156. Плодовете наливаха сок и зрееха, еднодневките весело играеха из светлия въздух. Ил. Волен, МДС, 47. // Обикн. мн. За час, време – през който има естествена светлина и не се използва изкуствено осветление. Противоп. тъмен. Активна е [жабата] предимно през светлите часове на денонощието, през брачния период и през голяма част от нощта. Р. Бекчиев и др., ОЖВ, 97. С договора за организирано детско и ученическо туристическо пътуване с обща цена туроператорът и превозвачът се задължават да предприемат пътувания само през светлата част на денонощието. М. Нешков и др., Е, 356.

2. За естествен източник на светлина – който свети силно, ярко. Светлото сутринно слънце, безкрайните чуруликания на врабците, овчарите със стадата си, които кръстосваха ливадите, всичко това изпълни душата ми с голяма радост. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 12. Следобед валя проливен дъжд, а надвечер се проясни и на небето се изцъкли едра, светла луна. Х. Русев, ПЗ, 272-273. Допреди час ниско на запад светеше вечерницата – необикновено едра и светла. П. Вежинов, ДБ, 196-197. На небе греят слънце, месячина / и светли звезди ся лъщят всегда. Й. Груев, Г, 22.

3. Върху който пада светлина или към който е насочена светлина; осветен1. Къщата приличаше на черква – светла, украсена. Вл. Полянов, ПП, 113. Застанаха пред светлата фирма на читалището: чудят се и се маят. Елин Пелин, Съч. IV, 144. Под сенника [на лампата] се очертаваше светъл кръг, но извън него царуваше мек, сив полуздрач. Д. Спространов, С, 162.

4. За цвят и под. – който е по-блед, по-ненаситен от основния цвят. Противоп. тъмен. В противовес на светлата колоритна гама на живописта от ХI в. тук [при боянската живопис] тоновете са по-убити. Ст. Михайлов, БС, 194. Кварцитите и кварцовите шисти са със светъл цвят. Ст. Бошев и др., ГГ, 50. // Който е с такъв цвят. Противоп. тъмен. Носеше светла лятна рокля, тъмни очила и обувки с ниски токове. Д. Димов, Т, 84. Нима планината няма да се наметне със светла зеленина, гората и храстите да се развият? Н. Кирилов, ПД, 102. Назад и напред по шосето се движат безбройни групи, месят се тъмни и светли облекла. Й. Йовков, ПК, 47-48. Министърът ме посрещна любезно в нова модерна зала, облицована със светла ламперия, с елегантни мебели. Т. Кюранов, АП, 181. Ако експонираме неправилно, снимката ни ще стане толкова светла, че върху нея едва ще се забелязва фотографираният предмет. Вл. Харалампиев, ПСС, 86. Светли мебели. // За водна повърхност – чист, бистър, прозрачен или блестящ. Противоп. тъмен. Лодката напусна крайбрежието и се плъзна красиво по светлата повърхност на езерото. Ив. Вазов, Съч. XII, 84. Не можем да тръгнем с коня през планините, защото трябва да вървим с него към ниското, все надолу през степта, там сред мъглявините бляска смътно светлата вода. Й. Радичков, ББ 1976, 153. Момъкът изтичва с коня си нагоре по хълма и изведнъж пред него се открива дивният град, разположен удобно по полегатите склонове към морето... А светлата вода блестеше като ослепителен смарагд. Ф. Попова-Мутафова, СЧ, 425.

5. За коса – рус или светлокестеняв. Противоп. тъмен. Другата снимка беше на млад мъж, сигурно блондин, със светла коса. Кр. Григоров, Р, 94. Необичайно за гъркините Мери ни изненада със светлата си руса коса и големите си сини очи. Ив. Мирски, ПДЗ, 181. // За лице, кожа – с бял или бледорозов цвят. Противоп. тъмен, мургав. Йосиф бе „одрал кожата“ на дядо си Димитраки – също като него бе висок, нито слаб, нито пълен, с красиво светло лице и кестеняви коси и мустаци. Ц. Родев, Б, 62. Кожата у едни е мургава, у други – светла. М. Кремен, РЯ, 90. Какъв грим подхожда на кестеняви коси и светъл тен: пудра – прасковен цвят или златист. ЖД, 1967, кн. 6, 17. // За очи – сини, сиви, зелени или светлокафяви. Противоп. тъмен. И двете [децата] бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Д. Димов, Т, 267. Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди. А. Христофоров, А, 62-63. Светлите канелени очи го гледаха вече открито и спокойно. Ем. Манов, БГ, 210-211. // За човек – с такава кожа, такива очи и обикн. такава коса. Противоп. тъмен, мургав. Едното момче бе светло, другото мургаво. Й. Радичков, БФ, 49. Не можеше да откъсне поглед от стройното момиче, нежно, светло и хубаво. Н. Драганов, ТМС, 91.

6. Прен. За човек – безукорен в морално отношение, благороден, чист. – Ангел е светъл човек! Неподкупен и не сваля шапка на тоя или оня. Ст. Даскалов, СЛ, 188. Децата му се радваха. Какви чисти, светли душички бяха тия невинни същества. Г. Караславов, ОX IV, 223. Честен, безкористен, извънредно скромен като всеки действителен талант, затова и постоянно беден, Алеко Константинов представляваше една от ония светли личности, които са редки. Г. Цанев, СИБЛ I, 394. // Който е доблестен, има заслуги за обществото, за другите. Един измежду светлите герои на освободителната война през 1877 г. е и полковник Калитин, командир на Трета дружина от Българското опълчение. ЦВест., 1913, бр. 11, 524. В тази книжка са представени осем от най-светлите изследователи на нашата родна земя. Ив. Борисов, НПГ, 3.

7. Прен. За поглед – който излъчва блясък като израз на душевна красота; лъчезарен, лъчист, сияен. Противоп. тъмен, мрачен. Рада Госпожина беше високо и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. Дядо поп светяваше вода, двама учители му помагаха наоколо, а ний с трепет в душа бяхме вдигнали светли погледи към строго монашеските образи на светите отци – Кирил и Методий, над които бе свит венец от сочни цветя. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979, 472. Веждите ѝ стояха високо извити над очите, погледът ѝ бистър, светъл и добър. Елин Пелин, Съч. III, 108. Райка се не сдържа, ами пак го погледна с дълбокия си влажен и светъл поглед. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 53.

8. Прен. За ум – проницателен, ясен. При избора на комисия за разглеждане проекта на конституцията всички в събранието настояваха да влезе непременно в нея и Каравелов. „Комисията има за цел да осветли главните мисли, които лежат в основата на проекта. За това се искат способности и светъл ум, а г. Каравелов притежава и едното, и другото.“ С. Радев, ССБ І 1990, 65.

9. Прен. За чувство, настроение, мисли и под. – позитивен, ведър, изпълнен с радост, безгрижие и под. Противоп. тъмен, мрачен. Той искаше да разбере кога по-рано беше преживял същото светло и радостно чувство. И спомни: това бяха първите дни, седмици и месеци след женитбата им. Г. Райчев, 3К, 63. Предишното му [на Цветан] светло и радостно настроение изчезна. Не свиреше. Кавалът му онемя. Ив. Карановски, Разк. I, 46. Бяхме и двамата млади, пълни със светли надежди за щастливо бъдеще. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 305. О, светла вяра в новия живот, / как сгряваш и повдигаш ти сърцата. Д. Дебелянов, С 1936, 63. Светла радост изпълва сърцата сега! Мл. Исаев, О, 13.

10. Прен. За постъпка, дело, събитие и др. – който е свързан с проява на смелост, героизъм, доблест, пожертвувателност или с постигане на идеали, духовен напредък и др. Гоце никога не примеси в постъпките си оня груб шовинизъм, който помрачава и най-светлото дело. „Аз разбирам света – говореше той – единствено като поле за културно съревнование на народите.“ Н. Райнов, ВНЛ VII, 70. Иван Асен прослави още веднъж българското оръжие със светли победи и с широки завоевания по Балканский полуостров. Ч, 1871, бр. 21, 657. // За пример – положителен, достоен за следване. В революционните борци и възрожденски дейци изобщо той [Ив. Вазов] вижда ония, които може – като светъл пример за подражание – да противопостави на търгуващите с патриотизма и покварените бюрократи, на хората от новото време, чужди на народните идеали. Б. Биолчев и др., ОРБЛ, 136.

11. Прен. Хубав, добър, без недостатъци или негативни страни. Противоп. тъмен, мрачен. Примиряваше се [баща ми] със съдбата си, винаги гледаше на света откъм светлата му страна. Мл. Исаев, Н, 25. Предлагам със ставане на крака и с едноминутно мълчание да почетем тяхната светла памет. Г. Караславов, ОХ II, 620. Ето нà, и до ден днешен, мина ли край една от тия къщи, която е свързана с мой светъл детски спомен, винаги поспирам до оградата и поглеждам вътре през железните ѝ плетеници. П. Славински, МСК, 7. Върви народе възродени, / към светла бъднина върви! Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 270. // Прен. Който е изпълнен с положителни чувства и добри дела, със спокойствие, в който липсват проблеми, неуредици, безперспективност. Противоп. тъмен, мрачен. Нема лъч от надежда, че ще настъпи светъл ден и за нашето бедно Буково. Т. Влайков, Съч. III, 232. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора, петимни за добра дума, за милувка и за обич. Й. Йовков, Ж 1945, 18. Мълчим и денонощно работим, / и чакаме по-светли дни, / а дните си вървят и ние, / кога ще заживеем ний? Ат. Далчев, ИСУ, 56. Светло бъдеще.

12. Църк. Епитет за християнски празници, обикн. свързани с Господ (най-често за Възкресение). На 3 април 1860 г., на светло Възкресение, Неофитовият другар Иларион, от 1858 г. Макариополски епископ, служел в българската цариградска църква тържествена литургия. А. Диамандиев и др., ИБ (превод), 416. Поздравлявам Ви със светлото Христово Възкресение и Ви желая да го посрещнете и празнувате още много пъти. АНГ I, 338. В навечерието на светлото Христово Възнесение Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит отслужи водосвет. Амв., 2010, бр. 2, 1. // Само ед. и с м. светли. Рел. В съчет. с имената на дните от седмицата. Определение за дните от седмицата след Великден. След Възкресение следва Светлата седмица, чиито дни носят съответно имената Светла сряда, Светли четвъртък, Светли петък. Й. Захариева, ОПБ, 37. Всяка година на Светли понеделник – втория ден на Възкресение Христово, мощите на св. Пантелеймон се изваждат за поклонение. Амв., 2008, бр. 2, 38. На Светла сряда в Западна България се играе обредното Ладино хоро. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 121.

13. Истор. Епитет на високопоставено лице. – И тъй, боляри, ще ни остави скоро нашата светла княгиня. Ив. Вазов, Съч. XX, 7. – Светли войводо, току-що пристигна вестител от Преспа. Челникът излезе и се върна с вестителя. Великият войвода попита: – Какви вести ми носиш? Д. Талев, С II, 26. – Сама-самичка ли ще посрещам гостите? И какви гости, господи! Все светли боляри и болярки, а най-вече царев син и царева снаха. Ст. Загорчинов, ДП, 113. – Светлият цар Петър повели боляринът Радомир да се представи в двореца – важно и наперено редеше царският вестоносец. М. Смилова, ДСВ, 65.

14. Като същ. светло<то> ср. а) Светъл, ясен цвят или боя, багра. Противоп. тъмно. Няма никаква сянка, нищо, което да съставлява контраст, художникът е успял да извърши това чудо: да изпише светло върху светло. Худ., 1909, кн. 3, 15. б) Дреха и др. с такъв цвят. Противоп. тъмно. Не обича тъмните тонове и винаги се облича в светло. Δ Тъмното е за предпочитане пред светлото, защото не се цапа толкова. в) С предл. на. Място, пространство, където има светлина. Противоп. тъмно. Тя вдигаше кошницата, изнасяше я на чардачето и я оглеждаше на светло. Кр. Григоров, ОНУ, 88. Междувременно фигурата излезе на светло и аз познах моя развеждач. Др. Асенов, СВ, 43. – Ела на светлото да се видим. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 340. На светлото вървяха вкупом, но като стигнаха тъмните улици, се изгубиха един по един. Й. Радичков, СР, 169. г) С предл. по, от, до, в. Времето, когато вече или все още има светлина навън. Противоп. тъмно. Не искаше да пристигне по светло и реши да се позабави из пътя и да влезе в Преслав с настъпването на нощта. А. Гуляшки, ЗВ, 364. С торбичките заран / поемали те / към школския праг, / .., / че всяко дете се учело там да чете, / да смята, да пише – от светло до мрак. Цв. Ангелов, СГ, 84-85. светлото ср. а) Светлина (във 2 знач.). Противоп. тъмното, тъмнина. – Да запалим лампата – рече шепнешком мъжът. – Няма нужда. От светлото ще се разсъня. Елин Пелин, Съч. ІV, 197. б) Прен. Положителни страни, качества, особености, черти и под. на някого или нещо. Противоп. тъмното. Сега трябва да се оре дълбоко-дълбоко, за да намалява и намалява тъмното, лошото, гнилото – да се реже то из корен, като се подхранва светлото и хубавото, заложено у всеки човек. Б. Обретенов, С, 103. Ти ме роди, но ти ми даде / и светлото, що в теб блещеше, / ти и човека в мен създаде – / ти два пъти ми майка беше! Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 189.

Светла седмица. Църк.; Светла неделя. Остар. Църк. По православния календар – седмицата след Великден, която по християнската традиция се определя като свещена. През Светлата седмица ние трябва да прощаваме всичко заради Възкресението. Прошката е нещо, което е нужно да помним не само на Възкресение, не само през Светлата седмица и не само по време на поста, но и през всички дни на нашия живот. Амв., 2012, бр. 1, 15. – Който християнин умре през тази Светла неделя, той ще отиде право у рая. У, 1871, бр. 11, 166.

~ Вадя (изваждам / извадя, изнасям / изнеса) на светло. Разг. 1. Правя нещо скрито да се узнае от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Кризите и конфликтите нарушават ритмичната дейност на организацията, изваждат на светло нейните несъвършенства. Л. Стойков, УВО, 125. Зад това дело стои взаимно предателство. Но пълната истина не може да се съзре чак докато Христос, Който вижда и образи, и мисли, не изнесе на светло тази истина, като разпита Своите раби. Ал. Николов и др., Т, 241. 2. Публикувам или представям, показвам пред публика нещо непознато, неизвестно. Вадят на светло 130 непоказвани работи [карикатури] на Чудомир. Във фототипната експозиция са представени неща, помествани по страниците на периодичния печат, когато бъдещият писател е ученик в столичното рисувално училище. Д, 2015, бр. 202, 17. Записвам / запиша светли страници някъде. Книж. Извършвам паметни исторически дела. При обсадата на Плевен румънските воини, вдъхновени от справедливия характер на войната, показват чудеса от храброст и записват светли страници в бойната история на своя народ. Н. Тодоров и др., ВБН, 30. На светло. Разг. Публично, явно. Мръсните работи не се вършат на светло. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)