СВЕЧЕРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от свечери и от свечери се като прил. Който е изпълнен със здрач, сумрак; здрачèн, смрачен, здрàчен. В свечерената зала на музея аз откривах думите, които мислено поставях като въведение към цялата ми раждаща се книга. Н. Христозов, ПД, 9. Догаря моят ден благословен / .. / На пейка / в парка вече свечерен / лежа. Л. Левчев, О, 27. Свечерено небе.