СВЕЩÀВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от свещавам и от свещавам се; свестяване1. Всред тая гръкомания у неколцина заможни граждани българи народното съзнание не било заглъхнало и те се погрижили да спомогнат за свещаване [на] заблудените си съотечественици. К. Възвъзова-Каратеодорова, НИ, 370.


Източник: Речник на българския език (онлайн)